Когато няма любов


Когато няма любов в живота ти, може да има от всичко друго, то не е достатъчно. И е обикновено. Не че „обикновено“ е лошо, но не е и необикновено. Живееш, усмихваш се, нанякъде крачиш, нещо градиш, но животът прилича на график, а графиците са черно-бели и бедни на чудеса. За много хора подреденият, планиран живот е благословия. Аз също обичам да подреждам, но повече обичам чудесата. Моят план е как да оцелея, докато няма любов в живота ми.

Засега се справям. Мърдам все още. И по няколко пъти на ден изпитвам вина, че нещо ми липсва. Не е позволено да се започват изречения с „когато няма любов в живота ти“, нали? Такива думи те правят неблагодарник и глупак, защото не ти стига цялата останала любов, която извира отвсякъде. Как не оценявам това, което имам, а мрънкам за онова, което нямам? Кой ми дава право?! Знам ги всичките клишета. Автор съм на половината. Те не позволяват да бъдем слаби, но и не запълват празнотите. Така че майната им на клишетата днес! За малко искам да звуча като себе си, не като тях.

Този текст можеше да се казва „Винаги има любов“ и пак щеше да е верен, и пак щеше да е мой. Но точно днес не искам да пълня с хелий позитивизма си. Не искам да си окачам усмивката на събирач на клишета и да виждам в сянката на пълната луна обещание за наближаваща радост. Искам да напиша текста „Когато няма любов“, а пък нека утре не е верен! Днес съм уморена да крия недостатъците на настоящето. Уморена съм да ги облекчавам със „знаци“ от бъдещето. Уморена съм да се вглеждам в добри предчувствия, летящи по две пеперудки и „о, няма случайни неща!“. Днес не вярвам в сънища, знаци, късметчета, четирилистни детелини, зодии и падащи звезди. Днес не вярвам във видения за бъдещето. Вярвам само в реални случвания. И съм малко ядосана на онова сбъдване, дето дълго кръжеше по ръба на перваза ми, но така и не посмя да влезе. Прогнозата за времето, горските феи и детелините твърдяха, че следващият циклон ще го довее в дома ми и аз седях нащрек до прозореца, смешно нагиздена с позитивна нагласа. Дадох му години от живота си ей така, защото трябва да се вярва... Когато разбрах, че това сбъдване няма намерение да влиза, затворих прозореца и се прибрах вътре.

Сега нямам нито очаквания, нито предчувствия, но поне не съм вече нащрек. Безопасно и спокойно е. Понякога сивичко, понякога омърлушено, но не е драма. Ставам и обличам което падне от гардероба, излизам и без особено вълнение избутвам някакъв ден. Въпросът е да оцелея и днес. Да оцелея, без да има любов в живота ми. Да не губя смисъл и да не губя себе си в морето от цинизъм и прагматичност, което е животът без любов.

Откакто няма любов в живота ми, започнах да ставам циник, представяте ли си? Някой бил щастлив, бил обичал... кажи ми как си след няколко години. Друг намирал живота за прекрасен... този е улучил антидепресантите. Трети бил искал нещо, бил имал мечта, вярвал, сънувал, усещал... млъквай! Думите не значат нищо – те са звуци без история, без бъдеще. Ако искаш нещо, направи го, не приказвай. Ако обичаш някого, дай му, не обещавай. Ако си готов за приключения, скачай, не рисувай дирижабли. Животът наистина е прекрасен, но понякога е кучка. Мечтите са работа. Вълнението е заслуга. Любовта е действие. Старание. Бачкане. Раздаване. Смелост. Вярност. Риск. Безумие. И всичко. Всичко, но не и думи. Ако си готов само на думи, ходи ги нашепвай на някой еделвайс високо в планината. На него може и да му бъдеш полезен – тук, на земята, думата ти спира да диша в края на сричката.

...а харесвах думите, влюбвах се в тях. Откакто няма любов в живота ми, думите са преоценена стока.

Откакто няма любов, няма и сияние. Как да обясня сиянието, което се явява само когато дойде любов? Тогава го виждаш още рано сутрин в небето - различно небе от вчерашното, но достатъчно чудно и сънено, за да може да го доизмислиш. Когато има любов в живота ти, може да доизмислиш небето по безброй красиви начини. И във всяко твое небе ще има вълнение и нетърпение за предстоящия ден. Сиянието опакова целия свят и прави живота по-жив. Сиянието те движи, то те определя. То е в начина, по който дишаш, докосваш, изговаряш обикновеното и постигаш невъзможното. То извира от човека, когото обичаш, и всяко негово действие се случва в сияние – от протягането на ръката му в тъмното до начина, по който си връзва връзките за обувките.

Липсва ми тази магия – да виждам през сиянието. И всичко да е по-красиво, и да вярвам, че е по-добро. Откакто няма любов в живота ми, се изпълних със съмнения към хората. Липсва ми чистотата им, липсва ми да им вярвам, липсва ми да се възхищавам от тях. Станала съм толкова обикновена, че чак не искам да знам. Изпълнена съм с подозрения, с мен си играят разочарования, намират ме лесно и умората, и страхът, и безразличието. Когато няма любов в живота ми, ме няма мен. Има само някаква социална единица, жестоко еднаква с цялото множество сгърчени души, които живеят прилежно лишени от вълнение. А повечето хора днес ми изглеждат такива. Ужасявам се от равния живот, от любовта на навика и удобството, на компромиса и премълчаването. Има хора, за които да има при кого да се приберат, е достатъчна любов. Всеки поставя сам своята летва – по-нагоре, по-надолу, по-към все-ми-е-тая. Аз моята съм я забола доста високо. Ако е гарга, да е рошава, ако е любов, да е любовище. Трудно ми е да няма на кого да давам, кого да очаквам, пред кого да треперя. И не хвърляйте веднага презрението си върху думата „трепет“. Това е любимата ми дума. Може би понякога ме прави слаба, но точно в тази слабост откривам живота, който си струва.

Много неща си струват, разбира се. Мога да видя смисъла и в сбръчкан кестен, изтъркулил се насред кучешко ако в парка. И в детския кикот, и в наивните очи на лабрадора ми, и в чашата червено вино, и в някоя песен, с която сме се намерили в метрото. Мога. Но когато ми липсва човекът, с когото да споделя тези дребни, величествени смисли, ми е бедно. Абе сакато ми е някак. Сякаш съм създадена, за да живея с два крака, с две ръце и с него, само че него го няма.

И тук слагам точка на текста „Когато няма любов“. Защото иначе няма да съм аз, а това няма да е моят текст. Сега ми е празно и бедно, но открих една мисъл, която дори новопридобитият ми цинизъм не може да спре. Мисълта, че да си сам и необичащ има едно мъничко предимство – това, че любовта тепърва предстои. Някога, не знам кога. С някого, не знам с кого. Но ще дойде ден, в който ще ме намери чисто ново вълнение и бебешки розова надежда за бъдеще. Отново ще опознавам някого, отново ще се старая, ще мога да давам, да измислям небета, да треперя и сияя. Един ден ще обичам отново и целият свят ще се обърне откъм хубавото. Един ден, който предстои... само когато няма любов в живота ти.

Коментари

  1. Вярно, че любовта е действие, и старание, и борба, и... А ако е невъзможно? Ако просто е невъзможно? Две години минаха, а аз продължавам го чакам да се върне. Сутрин с някаква малоумна надежда, вечер с отчаяние, че още един напразен ден е застанал между нас. Него... Никой друг. Каквото и да предстои. Не че не се пробвах, както казваш, да допусна други хора в живота си. Но после го виждах някъде случайно и светът изчезваше...отново.
    Какво, ако просто не е възможно? Има ли по-страшна дума от "никога"?
    Извинявай, малко депресарско се получи, ама... Извинявай и че пак съм анонимна, но Той е тайна :)) Иначе се познаваме. Даже се и видяхме случайно през лятото в една джелатерия :)))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз я търся с очи когота ходя, мечтая си как няма да ми се отрази зле ако я видя, но тайно се надявам никога да не я видя...

      Изтриване
    2. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    3. Даа, видяхме се :) Но ти знаеш какво мисля за "невъзможното". Много е лесно да го наречем невъзможно и да абдикираме от щастието. Желая ти да се събудиш от невъзможното и никога не вярвай на "никога" ;)

      Изтриване
  2. Благодаря,че изговори и подреди думите,които не намирах ,за да опиша на себе си живота,който живея!

    ОтговорИзтриване
  3. Веднъж преди много години изказах едни думички "голямата любов винаги е следваща", каквото и да значат, все са ми актуални..и те така. Не за първи път хлопвам кепенците на очакванията и гълтам ключа, пък когато си изработя ключ за прозореца към сияйната, ще я бъде и ще бъда..фениксова му работа :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ...фениксова му работа! Благодаря!:)

      Изтриване
  4. Много , много лично го почувствах. Благодаря! Сега на спокойствие ще си поплача...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря и нека днес е по-светло! :)

      Изтриване
  5. Скъпа Мила – десeтки коментари ми идват наум сега и пиша и трия и пак пиша и пак трия (иска ми се един ден да си побъбря с теб на чаша ароматно кафе).. Единственото, което остава е благодарността – дълбоката уязвимост и откровенност в тези редове сякаш дават крила и на моите собствени, потулени всред маски на смели лица и весели души... Пожелавам ти едно ‘сбъдване’ което вместо да кръжи по перваза, ще връхлети през прозореца ти с главозамайваща сила и ослепителното му сияние ще освети всяко ъгълче на сърцето и така ще опакова светът ти, че той винаги (и целогодишно!) ще изглежда като най-дългоочаквания и специален коледен подарък. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Скъпа Гери, светли думи, които прегръщам и си отнасям с мен. Благодаря ти от сърце! :)

      Изтриване
  6. Благодаря!За таланта! За дарбата да говорите със сърцето си!...От името на мнооого, много сърца,..сигурна съм!БЛАГОДАРЯ!













    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз ви благодаря, скъпа Светла! Сърцето говори, а думите се чувстват прегърнати. На сигурно сме :)

      Изтриване
  7. Мила, Мила... толкова почувствано. Ще си позволя да погледна през розовите си очила и да намигна, защото и моите до вчера бяха черни. Дори не бяха огледални като твоите, в които се оглеждаме всички ние- прекрасно е да знаеш, че емоцията ти е съпреживяна! А днес... днес обичам :).

    Напомни ми за нещо, което бях написала преди време:

    Не, нямам думи хиляди, излишни,
    нима разбирате, те в мен мълчат,
    любови, болки най- комични,
    среднощни пориви кръжат.
    Книгите и всички филми
    предъвкали безброй слова,
    да чувстваш, да усетиш нещо,
    какъв е смисълът в това?
    Не, няма на света най- точна фраза,
    няма я сред хиляди книжа
    на философи, бляскави поети,
    щом в мен я няма любовта.
    А срещна ли я- всяко цвете,
    слънце, песен или дъжд,
    и всяка сгушена усмивка,
    и всеки прашен черен път,
    и изгревите и луната,
    и детски смях и поглед скъп,
    разлял в сърцето топлината
    откривам ги чрез някой друг.
    Не, нямам думи, пиша в тишината,
    предъвквани безброй неща
    и свети слънцето, луната,
    но не така, но не сама.

    Знаеш,че в природата има равновесие и нещата се редуват. Пожелавам ти по- скоро такова сияние, че да няма подходящ цвят очила, с които да се защитиш. Просто гола истинска любов :)

    ОтговорИзтриване
  8. Нямам думи! Обичам твоите думи, Мила! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  9. Нямам думи! Обичам твоите думи, Мила! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  10. Ex, Мила, всеки текст е като шоколадова глазура на мъфин за душата, която не бързам да изям. Сигурно за много хора е така. Не бих могла да кажа много утешителни неща освен да споделя моя опит – само вярата ме спасява във всяка ситуация и по-точно отпускане в състояние на доверие в намеренията на Горния за живота на всеки, а Той не е предвидил човек да живее сам. Имам си и друг лек – като се слурна по душевното нанадолнище си препрочитам един текст на един португалец, който стана известен поради това, че Мерил Стрийп го изказва като един вид синхрон с разбирането й за живота. Позволявам си да го копирам тук и се надявам да ти хареса, въпреки че е малко краен (а може би вече си го чела):
    “I no longer have patience for certain things, not because I’ve become arrogant, but simply because I reached a point in my life where I do not want to waste more time with what displeases me or hurts me. I have no patience for cynicism, excessive criticism and demands of any nature. I lost the will to please those who do not like me, to love those who do not love me and to smile at those who do not want to smile at me. I no longer spend a single minute on those who lie or want to manipulate. I decided not to coexist anymore with pretense, hypocrisy, dishonesty and cheap praise. I do not tolerate selective erudition nor academic arrogance. I do not adjust either to popular gossiping. I hate conflict and comparisons. I believe in a world of opposites and that’s why I avoid people with rigid and inflexible personalities. In friendship I dislike the lack of loyalty and betrayal. I do not get along with those who do not know how to give a compliment or a word of encouragement. Exaggerations bore me and I have difficulty accepting those who do not like animals. And on top of everything I have no patience for anyone who does not deserve my patience.”

    Благодаря ти за всичко, което пишеш!

    Поздрави

    Иванова

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мислех, че са думи на Мерил Стрийп :) А всъщност те са на всички ни :)
      Благодаря!

      Изтриване
  11. Мила, браво за смелостта на това саморазкриване! Моля те, стани и иди до прозореца. Виждаш ли някого? Някой случаен? Бъди сигурна, че който и да е този незнаен минувач, би могъл да разкаже същото. Но само, ако има твоята смелост. Драмата на самотата е свързващата брънка между всички наши любови... Щом има самота, значи любов е имало и задължително пък ще има! Закон Божи!
    Алба

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Скъпа Алба, хубаво име :) Благодаря ти, че намина и да, разбира се, че ще има, това му е хубавото на нямането :)

      Изтриване
  12. Случайност ме срещна с преживяванията Ви. И с тези страници. Бах изумена от съвпадението на написаното с моите преживявания. На съвпадението по месеци... Разтърсващо странно е да виждаш и четеш мислите и усещанията си. И също толкова странно облекчаващо, че там някъде... някой е изпитвал това, което и ти... Идвам тук, когато имам нужда от приятел, който чуватва тайните ти... Благодаря! Искрено благодаря!

    ОтговорИзтриване
  13. Скъпа Мила, човек не бива да се вкопчва в идеята за единствената и неповторима любов към този един мъж/жена, този единствен партньор който ще осмисли живота му. Любовта е към всичко и всеки, на първо място към себе си. Ако не обичаш истински себе си, как ще обичаш други и как те ще те обичат. Любовта към приятел, роднина, куче и сираче могат да бъдат поне толкова силни колкото към партнзор и Да - в много случаи могат да осмислят живота ти толкова и повече от партньора. Любовта има много проявления - човек трябва да е готов за всичките. Само когато видиш любовта във всичко наоколо - хората, хубавото време, птичките, дърветата; само когато пуснеш всяка фикс идея породена от социалните очаквания - само тогава ще видиш че има много любов и много щастие за теб.... и само тогава то ще идва още и още по различни начини, защото си готова за него.

    ОтговорИзтриване
  14. Прекрасно послание! В момента се чувствам по този начин и имах огромна нужда да прочета нещо подобно. Всъщност го препрочитам вече няколко пъти. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  15. Реалността е че в 95% от връзките започнали с любов - тя изчезва след първите 2,3 или 10 години.
    Някои се разделят, а други остават във връзката - заради децата, заради навика, за да не си създават проблеми и др.
    Но защо те не се чувстват много депресирани от липсата и на този етап... Мисля че защото наличието на някаква връзка ги крепи в социален аспект и
    вдъхва добро усещане...
    А дали не сме просто едни социални маймуни чието най-висше желание не е да живеят постоянно в любов, а да се впишат добре в обществото.
    А дали не е това основния проблем когато се чувстваме самотни...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации