Разговор за безвремие


Когато нямат какво да си кажат, хората наистина започват да си говорят за времето. Дори когато времето ми е интересна тема, я избягвам. Всеки знае, че днес вали дъжд, а утре идва пролет. Всеки знае, че в дъжд излизат охлюви, децата джапат в локви, а влюбените правят любов под звуците на капчука. Британците прекарвали шест месеца от живота си в приказки за времето. И после някой да ми говори, че имат чувство за хумор! Какво има да се приказва за времето? Всеки знае, че през пролеттта ухае на липи, връщат се птици и се изхвърлят тъмнини. И макар и ние да посветихме броя на пролетта – тоест на времето, няма да пиша за него. Безвремието е тема, която ме вълнува повече.


Ама за безвремието няма да намериш много читатели, казва гласът на редактора в мен. Отнесена ти е темата. Така е, хората ги интересува повече как да отслабнат след зимата и кога да резервират лятната почивка с намаление. За тях е важно какво ще е времето, за да знаят дали да вземат чадър и кога да извадят летните гуми. Въобще да знаеш за времето е като да владееш времето. Да имаш контрол над живота. И да можеш да съставиш план – през пролетта ще отслабна, ще боядисам коридора и ще си купя колело. Мога също да се влюбя, но ако вали много, ще се скрия и ще почакам до следващата пролет. И хоп, готово – да знаеш за времето и кой сезон предстои те прави мениджър на килограмите, доходите и чувствата, в това число болките и други подобни неудобства. Затова всеки знае кои са Емо Чолаков и Минчо Празников. Хората обичат да държат времето под контрол. Те обичат да си мислят, че имат контрол над нещо, докато все говорят за свобода. Контрол и свобода – къде точно са възможни заедно? Какво му е свободното на това да си зависим от времето, за да отслабнеш и да се побереш в любимите си дънки? Като чуя, че някой влиза във форма за морето, виждам как майката на този някой е пазила порцелана само за гости, а бащата е подарявал зюмбюли на майката само за 8 март. Аз съм организиран човек, но не деля гардероба на летен и зимен. Най-обичам да нося къси рокли през зимата и кубинки – под дълга пола през пролетта, а в летните нощни разходки по плажа не тръгвам без жилетката си на елени. Не чакам да ми подарят цветя и си ги купувам всяка седмица, не деля порцелана на официален и за всеки ден, както не деля любовта на възможна и невъзможна. Тя не се дели. Тя е Любовта. Или обичаш, или не. Ако обичаш, летиш, ако не можеш да обичаш, дори не знаеш за какво говоря.

Времето е несвобода. Плановете са безразсъдство. Метеорологията и сезоните ограничават. Всички неща, с които се съобразяваш, за да полетиш, са решетки. Ако не можеш да излезеш импулсивен и бос с широко разперени ръце да се порадваш на дъжда, ако не можеш да обичаш, когато възможностите ограничават желанията ти, ако не можеш да отидеш на море през март и да облечеш моряшка фланелка на Коледа, значи не можеш да бъдеш свободен. Ако не умееш да бъдеш алогичен, извънсезонен, независим от времето и пространството, твърде вероятно живееш в клетка. В клетка си, ако търсиш възможната любов, удобната такава. Не виждам свобода в това да се влюбиш, когато е удобно, в когото е удобно и само ако не боли. Не виждам свобода там, където има условност.

Някога асоциацията между пролет и полет ми изглеждаше лесна и логична и приех радушно темата на броя да се скрие в тази игра на думи – ПрОЛЕТ. Но днес не изпитвам връзка между тях. Не ми трябва пролет, за да намеря надежда и да сложа начало. Нито чакам сезонът да ми продиктува посоката на полета. Летя, когато не мога да остана приклещена на ниското. Живея в пролет, когато усетя аромат на липи, а не когато те наистина цъфтят. Да, най-мощното ми влюбване се случи през пролетта, но след пролетта дойде лятото и аз се влюбвах пак и пак. После настъпиха есента и зимата, а сега се задава нова пролет и влюбването започва всеки път, в който той ме грабне и политаме. Понякога политаме с по няколко кратки думи. Друг път скачаме в звездите, рисувайки криле само. Но през всички сезони гледаме все натам – към високото, синьо-зелено, безкрайно, безусловно, свободно обичане.

Толкова за времето и пролетта. Тя пресича неусетно бързо нашата улица и докато завъртим стрелките на часовниците, пролетта е свила зад ъгъла. Капчукът е замлъкнал, липите са прецъфтели, а дъждовните капки по керемидите са били за кратко нечие красиво облаче. Не обичам да гледам как пролетта си отива. Затова гледам да не я пускам никога.



P.S.
Някой казвал ли ви е, че когато е с вас, времето спира? А вашето спира ли, когато сте със същия него? Ето това е разговор за времето, който мога да водя безкрайно. Защото всъщност е разговор за безвремието. 



 


7 коментара:

  1. Някой казвал ли ти е, че когато си между редовете, когато си се сляла с думите, когато заничаш зад всяка буква, всъщност ни откъсваш залък от твоето безвремие?
    Затова ми е вкусно из безкраите ти! ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А на мен ми е безкрайно да заничам зад твоите букви, подредени така вълнуващо и различно от всички други думи на света :)

      Изтриване
  2. Дъждът вали, когато му дойде времето.
    И няма нищо по-хубаво от лошото време.
    И днес снимах охлюв, шляпах в локвите и правих любов... А липите ухаят в съзнанието ми като част от заложения ми генотип и карат очите ми, от земно пъстро кафяви, мокро да зеленеят.

    Кубинките ми са покрити с морска сол и пясък, а Нова година посрещнах по тениска и шорти прекосявайки половината град във виелица и поледица.
    Сватбените чаши и порцелан станаха жертва на поредното готово за жертви сиртаки.
    Премъдрият ми телефон ме информира постоянно какво е хрумнало на метеоролозите, а точният ми часовник цъка синхронизирано с ядрения разпад... И при все това се сещам за тях само тогава, когато се включи сигналът за гръмотевична буря, за да изляза и да я видя в известените час и място на срещата. Да вдигна визьора и да оставя капките-камъчета да ме режат през лицето, докато не зная коя от двете гуми ще поднесе в цялата тази лудост...

    И вярвам във всяка любов, вярвам от първо лице, вярвам ѝ, независимо... платена, удобна, трудна, невярна, ранима, нежна, спокойна, отдадена, егоистична, платонична, но в своята същност... разсипваща и най-естествено първична.

    И когато всичко това го има и го съберем на едно място, в едно време, тогава няма какво да спре и какво да продължи.
    Спира миналото и непродължава бъдещето, защото имаме СЕГА. Едно безкрайно "сега" на безвремие, което не се страхува от изсипаната от чадъра вода във врата, от измокрените телефон и обувки, от безкрайните пречки и самовнушения.
    Едно сега, чиито секунди са дъждовните капки, чиито стрелки са слънчевите лъчи между облаците и чийто циферблат е обрамчен с дъга, а числата са облачно размити.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. От време на време те воайорствам, адски човече. Отваряш визьорите на сетивата, непознали страх, познали болка. Пускаш любовта да пъпли на талази върху ожуления епител на съществуването. Щастлив да си!

      Изтриване
    2. Трудно за отговор. Нека това да е отговор.
      Благодаря, че наминахте и двамата :)

      Изтриване
  3. Когато времето спре, живееш. Добре дошла :-*

    ОтговорИзтриване

На моя 18-годишен син

Беше един топъл 4-ти октомври. Ти се появи и ме превърна в майка. Преди не знаех, че това е, когато аз съм. Има жени-кариера, жени-бохеми, ж...