Вървя под дъжда
и мисля за теб
Дали вървиш под дъжда
и дали мислиш за мен
Дали вървиш под този дъжд
или си под някой друг
Дали вървиш или си спрял
да чакаш дъжд... и мен
Дали дъждът ни свърши
или предстои
А може би това е този
дъжд
сега и днес, единствен, нов и лек
дъжд за двама
за тези двама – теб и мен
Вървя във мойта част на този град
влизам във дъжда
и чакам го да ми подскаже
Дали вървиш във твойта част, във твоя град
Тръгваш ли или пристигаш
чакаш ли
или валиш ме бавно
Валиш
по мен
във мен
за мен
отвяваш...
Чакам и валя.
Текстът
е част от съвместния проект на Мила Иванова и фотографа Красимир
Андонов "Дневници на безкрая", който на 17 февруари 2014 започна като
изложба в столичното SOHO.
Текстовете в него са реални писма и дневници, писани от Мила и фотографирани от
Красимир. Още по-красноречивата част от проекта обаче са черно-белите
фотографии на Красимир - страници и истории от най-безкрайния дневник -
Живота. Някои от тях можете да видите и на сайта му: www.krasimirandonov.com.
Очаквайте следващата спирка на Дневниците.
Защото безкраят няма край
Няма коментари:
Публикуване на коментар